Ден ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ.

Леко разочарована от неразположението ми напоследък, днес бях категорична, че ще си запиша мислите на хартия и за тази цел използвах обедната почивка. Начертах едни чертежи, които се сториха малко странни на колежаката, но коментара беше: "Ти си знаеш какво е това, а ние със сигурност ще харесаме крайният резулатат!" И така - няма да се вземам насериозно и Ви показвам днешният план за евакуация от положението, в което Вдъхновението стене в ъгъла и чака усмивката и веселото ми сърце!
При първа възможност ще реализирам тази дълго желана идея! Само да сме здрави!
Днес е краят на този експеримент и с огромна чест и достойнство стискам ръката на тази финна дама и моя приятелка:
Кати
За мен беше удоволсвие да вървя ръка за ръка с нея!!! Вярвам, че и занапред ще е така!

Коментари

  1. Плами, удоволствието беше взаимно. Знаеш, както казах и в началото, друго е да сме повече лудите :)

    ОтговорИзтриване
  2. пс. И хайде, да го гониш далече това неразположение и да започнеш по-скоро да работиш по плана за евакуация. Идва сезона на големите коледни проекти, а знам, че за там не жалиш силици...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Продължаваме само напред! Имаме да зарадваме много любими хора! Със сигурност няма да се пощадим както винаги до сега!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

картоненият куфар

Морско дъно